Битие 47:1 Тогава Иосиф дойде и каза на фараона, и каза: Татко мой и братя мои, и стадата им, и говедата им, и всичко, което имат, излязоха от ханаанската земя; и ето, те са в земята Гесем. 47:2 И той взе някои от братята си, дори петима мъже, и ги представи на фараон. 47:3 И фараонът каза на братята си: Какво е вашето занимание? И те каза на фараона: Твоите слуги са пастири, както ние, така и нашите бащи. 47:4 Казаха още на фараона: дойдохме да живеем в земята; защото слугите ти нямат паша за стадата си; защото гладът е болно в Ханаанската земя; сега, моля те, остави твоето слуги живеят в Гесенската земя. 47:5 И фараонът говори на Иосифа, казвайки: баща ти и братята ти са ела при теб: 47:6 Египетската земя е пред тебе; в най-доброто от земята направи своя баща и братя да живеят; в гесенската земя нека живеят; и ако познаваш някои активни мъже сред тях, тогава ги направи управници над добитъка ми. 47:7 И Иосиф доведе баща си Якова и го постави пред фараона; Яков благослови фараона. 47:8 И рече фараонът на Яков: на колко години си? 47:9 И Яков каза на фараона: Дните на годините на моето странстване са сто и трийсет години: малко и зли имат дните на годините животът ми беше и не достигна до дните на годините на живота на бащите ми в дните на тяхното поклонение. 47:10 И Яков благослови фараона и излезе отпред фараона. 47:11 И Йосиф настани баща си и братята си и им даде а владение в Египетската земя, в най-добрата част от земята, в земята на Рамзес, както беше заповядал фараонът. 47:12 И Иосиф изхрани баща си, братята си и всичките си баща домакинство, с хляб, според семействата им. 47:13 И нямаше хляб по цялата земя; тъй като гладът беше много тежък, така че че Египетската земя и цялата Ханаанска земя припаднаха поради гладът. 47:14 И Йосиф събра всички пари, които се намериха в земята на Египет и в Ханаанската земя за житото, което купиха: и Йосиф донесе парите в къщата на фараона. 47:15 И когато парите изчезнаха в Египетската земя и в Ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб, защо? трябва ли да умрем в твое присъствие? защото парите се провалят. 47:16 И Иосиф каза: Дайте добитъка си; и ще те дам за твоя добитък, ако парите се провалят. 47:17 И докараха добитъка си при Иосифа, и Йосиф им даде хляб обмен за коне, и за стада, и за добитък на стада и за ослите; и ги храни с хляб за всичките им добитък за тази година. 47:18 Когато тая година свърши, те дойдоха при него на втората година и казаха: към него: Няма да го скрием от моя господар, как се харчат нашите пари; господарят ми също има нашите стада добитък; не трябва да остава в гледката на моя господар, но телата ни и земите ни: 47:19 Защо да умрем пред очите ти, както ние, така и земята ни? купете ни и земята ни за хляб, и ние и земята ни ще бъдем слуги Фараон: и дай ни семе, за да живеем и да не умрем тази земя не бъди пуст. 47:20 И Иосиф купи цялата Египетска земя за фараона; за египтяните продадоха всеки нивата си, защото гладът надделя над тях: така земята станала собственост на фараона. 47:21 А колкото до хората, той ги премести в градове от единия край на границите на Египет дори до другия му край. 47:22 Само земята на свещениците не купи; тъй като свещениците имаха а част, определена им от фараона, и изядоха тяхната част, която Фараонът им даде: затова те не продадоха земите си. 47:23 Тогава Йосиф каза на народа: Ето, аз ви купих днес и вашата земя за фараона; ето, ето семе за вас и вие ще го засеете земя. 47:24 И при увеличението ще давате петата част част на фараона, а четири части ще бъдат ваши собствени, за потомство на нива, и за вашата храна, и за онези от домовете ви, и за храна за вашите малки. 47:25 И те рекоха: Ти спаси живота ни; нека намерим благоволение в очите на моя господар и ние ще бъдем слуги на фараона. 47:26 И Иосиф направи закон в Египетската земя до днес, че Фараонът трябва да има петата част; с изключение на земята само на свещениците, които не станаха фараонови. 47:27 И Израил живееше в Египетската земя, в Гесенската земя; и имаха притежания в него и растяха, и се умножаваха извънредно. 47:28 И Яков живя в Египетската земя седемнадесет години, толкова целия век на Яков беше сто четиридесет и седем години. 47:29 И наближи времето Израил да умре; и той повика сина си Йосиф и му каза: Ако сега съм намерил благоволение пред очите ти, постави, моля те, ръката си под бедрото ми и се отнеси мило и искрено с мен; не ме погребвай, моля те, в Египет; 47:30 Но аз ще легна при бащите си, и ти ще ме изведеш из Египет, и ме погребете в тяхното гробище. И той каза: Ще направя както ти казах. 47:31 И рече: закълни ми се. И той му се закле. И Израел се поклони себе си върху главата на леглото.