Битие
47:1 Тогава Иосиф дойде и каза на фараона, и каза: Татко мой и братя мои,
и стадата им, и говедата им, и всичко, което имат, излязоха
от ханаанската земя; и ето, те са в земята Гесем.
47:2 И той взе някои от братята си, дори петима мъже, и ги представи на
фараон.
47:3 И фараонът каза на братята си: Какво е вашето занимание? И те
каза на фараона: Твоите слуги са пастири, както ние, така и нашите
бащи.
47:4 Казаха още на фараона: дойдохме да живеем в земята;
защото слугите ти нямат паша за стадата си; защото гладът е
болно в Ханаанската земя; сега, моля те, остави твоето
слуги живеят в Гесенската земя.
47:5 И фараонът говори на Иосифа, казвайки: баща ти и братята ти са
ела при теб:
47:6 Египетската земя е пред тебе; в най-доброто от земята направи своя
баща и братя да живеят; в гесенската земя нека живеят; и
ако познаваш някои активни мъже сред тях, тогава ги направи управници
над добитъка ми.
47:7 И Иосиф доведе баща си Якова и го постави пред фараона;
Яков благослови фараона.
47:8 И рече фараонът на Яков: на колко години си?
47:9 И Яков каза на фараона: Дните на годините на моето странстване са
сто и трийсет години: малко и зли имат дните на годините
животът ми беше и не достигна до дните на годините на
живота на бащите ми в дните на тяхното поклонение.
47:10 И Яков благослови фараона и излезе отпред фараона.
47:11 И Йосиф настани баща си и братята си и им даде а
владение в Египетската земя, в най-добрата част от земята, в земята на
Рамзес, както беше заповядал фараонът.
47:12 И Иосиф изхрани баща си, братята си и всичките си баща
домакинство, с хляб, според семействата им.
47:13 И нямаше хляб по цялата земя; тъй като гладът беше много тежък, така че
че Египетската земя и цялата Ханаанска земя припаднаха поради
гладът.
47:14 И Йосиф събра всички пари, които се намериха в земята на
Египет и в Ханаанската земя за житото, което купиха: и
Йосиф донесе парите в къщата на фараона.
47:15 И когато парите изчезнаха в Египетската земя и в Ханаанската земя,
всички египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб, защо?
трябва ли да умрем в твое присъствие? защото парите се провалят.
47:16 И Иосиф каза: Дайте добитъка си; и ще те дам за твоя добитък,
ако парите се провалят.
47:17 И докараха добитъка си при Иосифа, и Йосиф им даде хляб
обмен за коне, и за стада, и за добитък на
стада и за ослите; и ги храни с хляб за всичките им
добитък за тази година.
47:18 Когато тая година свърши, те дойдоха при него на втората година и казаха:
към него: Няма да го скрием от моя господар, как се харчат нашите пари;
господарят ми също има нашите стада добитък; не трябва да остава в
гледката на моя господар, но телата ни и земите ни:
47:19 Защо да умрем пред очите ти, както ние, така и земята ни? купете ни
и земята ни за хляб, и ние и земята ни ще бъдем слуги
Фараон: и дай ни семе, за да живеем и да не умрем тази земя
не бъди пуст.
47:20 И Иосиф купи цялата Египетска земя за фараона; за египтяните
продадоха всеки нивата си, защото гладът надделя над тях: така
земята станала собственост на фараона.
47:21 А колкото до хората, той ги премести в градове от единия край на
границите на Египет дори до другия му край.
47:22 Само земята на свещениците не купи; тъй като свещениците имаха а
част, определена им от фараона, и изядоха тяхната част, която
Фараонът им даде: затова те не продадоха земите си.
47:23 Тогава Йосиф каза на народа: Ето, аз ви купих днес и
вашата земя за фараона; ето, ето семе за вас и вие ще го засеете
земя.
47:24 И при увеличението ще давате петата част
част на фараона, а четири части ще бъдат ваши собствени, за потомство на
нива, и за вашата храна, и за онези от домовете ви, и за храна
за вашите малки.
47:25 И те рекоха: Ти спаси живота ни; нека намерим благоволение в очите
на моя господар и ние ще бъдем слуги на фараона.
47:26 И Иосиф направи закон в Египетската земя до днес, че
Фараонът трябва да има петата част; с изключение на земята само на свещениците,
които не станаха фараонови.
47:27 И Израил живееше в Египетската земя, в Гесенската земя; и
имаха притежания в него и растяха, и се умножаваха извънредно.
47:28 И Яков живя в Египетската земя седемнадесет години, толкова целия век
на Яков беше сто четиридесет и седем години.
47:29 И наближи времето Израил да умре; и той повика сина си
Йосиф и му каза: Ако сега съм намерил благоволение пред очите ти, постави,
моля те, ръката си под бедрото ми и се отнеси мило и искрено с мен;
не ме погребвай, моля те, в Египет;
47:30 Но аз ще легна при бащите си, и ти ще ме изведеш из Египет,
и ме погребете в тяхното гробище. И той каза: Ще направя както ти
казах.
47:31 И рече: закълни ми се. И той му се закле. И Израел се поклони
себе си върху главата на леглото.